Медийната война срещу БДЖ


 e107    06 мар 2013
 Нищо    

Почти не минава ден без някоя медия да не „захапе” за пореден път БДЖ по някакъв повод.



Почти не минава ден без някоя медия да не „захапе” за пореден път БДЖ по някакъв повод. Държавната политика срещу най-екологичния транспорт доведе до това ежедневно да бъдем заливани с всевъзможни небивалици по адрес на Националния превозвач. Единия път ни убеждават, че влаковете са убийци, защото не спирали да пропуснат вежливо неправилно пресичащите на жп прелезите автомобили или пешеходци, пресичащи линиите, където им падне. Никога в заглавието на подобни новини не се споменава за самоубийството на тези хора, напротив винаги присъства „Влак уби...”, „Влак-убиец погуби” или нещо в този дух. Ако пък недай Боже, прелезните устройства са били повредени... тотален разгром за „убийците” от БДЖ. Да се чудиш толкова ли са неграмотни тези драскачи, че не можаха да разберат кой стопанисва железопътната инфраструктура в България и, че неизправност в устройството не е причина за спиране на влаковото движение. Още повече, че в правилниците и за железопътния, и за автомобилния транспорт реакциите в такива случай са съвсем ясно дефинирани. За всеки, достатъчно грамотен да чете, е ясно, че грешка от страна на БДЖ или НКЖИ в тези ситуации няма. Трябва да отбележим, че при такива инциденти влакът е виновен дори и за закъснението, нищо че обикновено се чака с часове безумно следствие, което трябва да установява обстоятелствата. Дори в случаите на самоубийство, човешката трагедия не е в състояние да трогне журналята, държащи да покажат пред Обществото, че влакът в България е транспорт, който трябва да отбягваме.

Любими за псевдожурналистите са историите за препълнени влакове. Обикновено се съсредоточават върху единични случаи, а не там, където наистина има сериозен недостиг на подвижен състав. Те не приемат доводи като технически проблем, малко средства за ремонти и поддръжка. Те не питат изпълнителната власт как при тази колосална инфлация за последните 4 години не само не повишиха субсидиите за железопътен транспорт, а напротив – намалиха ги. На тях им е по-удобно да сумират милионите на БДЖ и НКЖИ, за да изглежда сумата още по-внушителна за бедния българин. В същото време считат за ненужна подробност да оповестят какви пари вземат за нищожните си услуги частни изпълнители от обезкървените НКЖИ и БДЖ. Пък и малко ще вземат да се ровят в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, така че това не е важна новина за тях. Не е важно и, че изпълнителната власт одобрява поредното повишение на инфраструктурните такси за влаковете на „БДЖ – Пътнически превози”, с което разликата между плащаното от пътническите влакове и автобусите достига стотици пъти в ущърб на първите. Но пък далеч по-интересно им е да се съсредоточат в исканото мизерно увеличение на билетите от 5%, което било напълно необосновано, нали така каза изпълнителната власт. А това увеличение не покрива дори инфлацията за последната година, но пък идват избори. Не са важни разходите за строителството на инфраструктура за автомобилния транспорт. Там винаги се акцентира на евросредствата, но не се казва и думичка за собственото съфинансиране, а те са между 20 и 35%. Това като дял от милиардите за асфалт и албански битум прави десетки пъти повече от даденото за железопътния транспорт. Прословутия проект за софийското метро изискваше съфинансиране в размер на 35%. Така, че „заровеният в земята един млрд лева”, както казаха някои по повод на втория метродиаметър означава 350 млн лева от Държавния бюджет. Нека тези който ползват влакове, движещи се извън София и над земята да преценят каква е грижата, положена от управляващите за тях.

Друга любима тема на пишещите БДЖ-хейтъри са оплакванията на пътници от чистота, отопление и климатизация. Тук се изливат такива помии, че да те е гнус да четеш. Винаги в такива статии има грешки по отношение на посоката на движение на влака, маршрута, състава. Стига се до там, че обявяват спални вагони за „негодни мотриси”, немски вагони, пътуващи и в Германия, и в няколко други европейски държави, за „безкрайно остарели”, защото нямали климатик, новите мотриси за „клатещи се и тракащи като за пред края на Света” и купища други нелепости. Освен това винаги по вида и чистотата се правят и „експертни” оценки по безопасността, които трябва да ни убедят, че е далеч по-добре да се качим в автобус на частна турска фирма, „прегледан” срещу съответната сума в пункт в Горно Нанадолнище през 2002 г. Наглостта на такива продажни престъпници стига до там, че да пишат как хора от персонала (никога няма имена) им споделяли как и те се страхували, защото влаковете ставали все по опасни. Никога не се пита защо като се „допуска движение на опасни състави” по техните думи, те все не са достатъчни?!

Трябва да си признаем, че проблемите в „Холдинг БДЖ” не са никак малко. Те са на всички нива, включително и на управленско. Но затова си има причини и те не са свързани с това, че влаковете са лош транспорт, не са безопасни, не са надеждни или пък са винаги мръсни и бавни. Това са само примери за едностранчивото отразяване на ситуацията у нас. Добрите новини за човечността на персонала, за спасените благодарение на влака болни и бременни, за позитивните промени в разписанията не се представят. За съжаление анти-БДЖ кампанията у нас е достигнала колосални размери. Вече почти всички пътници са настроени срещу Превозвача. Дори служители и железопътни фенове са започнали да вярват на непрестанните лъжи. Предрича се... не, пожелава се края на БДЖ, ругае се, величаят се разни превозвачи, начело на които стоят колегите мутри на управляващите. Толкова ли сме лековерни, че да позволим да ни манипулират така?

[Източник: Железниците Днес, брой 3 - 2013 г.]







Новина от Железниците Днес
http://railwaystoday.eu/news.php?extend.772